Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2014 12:06 - Средновековна Босна и Херцеговина
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 2364 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 02.10.2014 12:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тъй като установих, че тук  няма нищо за Босна и Херцеговина през Средните векове, реших да пусна тази тема за средновековната босненска държава, в която да проследим нейното създаване, възход и падение. Това е изключително интересен  и  важен въпрос, защото е свързан и с българската история заради присъствието на богомилите. Освен това първата кралица на Босна е българка -  дъщерята на Иван Срацимир Доротея. Използвал съм материали от няколко източника на английски и немски, сред тях по-важно е изследването на Митя Великоня ,,Religious Separation and Political Intolerance in Bosnia-Herzegovina" : 
http://books.google.bg/books?id=Rf8P...page&q&f=false

Пролог. От заселването на славяните до 1154 г.

През VI -VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина започват да се заселват южните славяни. Според изследователя Митя Великоня първите наченки на държавоподобни образувания датират от късния VIII век. Византийският император и бележит учен Константин Багренородни споменава в произведението си ,,За управлението на империята" за horion bosona или ,,босненския окръг". Според една хипотеза името Босна, идва от едноименната река, макар че френският изследовател Серж Мете смята, че то произлиза от илирийската дума за сол ,,босона". Багренородни също така посочва, че славяните се задължават да приемат византийско върховенство, като в замяна приемат християнството. Постепенно обаче те си извоюват автономия. Вековете, следващи славянското заселване във Босна и Хум или бъдещата Херцеговина, се характеризират със смесването на славянските пришълци със остатъците от римското и аварско население и нероманизираните илирийци. За първи път за епископство се споменава в ,,Аналите на Дуклянския свещеник" относно събрание, проведено в Дувно около 879-880 г. В Босна са изпратени мисионери от Рим, Сърбия и Далмация. Първоначално страната е под юрисдикцията на Римокатолическата Барска архиепископия, след това на архиепископията в Сплит, а от края на XII век е подчинена на Дубровнишката или Рагузанска архиепископия. По-късно Босна е част от сръбската държава. От 925 г. до 998 или 999 г. влиза в състава на кралство Хърватия . През 998 или 999 г. е присъединена от цар Самуил към България и остава част от нея до 1019 г. , когато е завладяна от византийския император Василий II Българоубиец. Вероятно оттогава датира присъствието на богомилската ерес. После влиза отново в състава на Хърватска, след това на Дукля, а от края на XI век - на Кралство Унгария. Чуждоземните господари обаче не могат да упражняват директно влияние върху политиката на страната, защото властта си остава в ръцете на местната аристокрация и князете. След като Хърватия влиза в състава на Кралство Унгария през 1102 г. по силата на съглашение между маджарския крал и хърватските аристократи, Босна остава спорна зона. Нито хърватите и унгарците, нито сърбите съумяват да стабилизират властта си там. През 12 век в този властови вакуум възниква едно повече или по-малко самостоятелно Босненско княжество, чиито банове обаче номинално са васали на короната на Свети Стефан или на византийския император.

Босненското банство между Сърбия и Унгария 

Босна става полуавтономно княжество начело с произхождащия от Славония бан Борич през 1154 г. През 1164 г. той губи властта, защото участва в борбите за унгарския трон на страната на губещите. Вероятно той е праотец на фамилията Котроманич, която през XIV век превръща Босна в независимо кралство. След една победа над унгарците през 1166 г. император Мануил I Комнин успява да възстанови за известно време византийското върховенство над страната. В 1180 г. като владетел на Босна се издига бан Кулин (1180-1204). Скоро той отхвърля върховенството на Византия и през 1183 г. се съюзява с унгарците и сърбите срещу ромеите. Управлението му се счита за златен век на Босна, тъй като след войната с византийците той осигурява мир за страната, което води и до икономически просперитет. Кулин сключва търговски споразумения с републиките Венеция и Рагуза, които се интересуват от произведенията на босненското минно дело. През 1189 г. банът издава първия държавен документ на босненския вариант на кирилицата, т.н. ,,босаница" в който описва своята държава и за пръв път нарича нейните жители босненци (,,бошняни"). По времето на Кулин Босненската църква се превръща в независима религиозна общност. Както православните, така и католиците я разглеждат като еретическа. Приема се, че тя е свързана с богомилството. Босненският владетел е обвинен, че е дал закрила и убежище на еретици, изгонени от Трогир и Сплит от Сплитския архиепископ Бернард. Подкрепата на бана за Босненската църква не се харесва на папа Инокентий III, който иска от унгарския крал да организира кръстоносен поход срещу Босна. Поради това бан Кулин в 1203 г. приема с приближените си католицизма на Билино поле в Зеница. Когато князът на Дукля Вукан обвинява босненците пред папата в ерес, банът успява да убеди изпратените папски легати, че е верен католик. Босненската църква води самостоятелен живот и нито папата в Рим, нито патриархът в Константинопол са в състояние да оказват влияние върху нея. 

Тестът на ,,Хартата на бан Кулин" от 1189 г. на английски език :  http://ecommons.cornell.edu/bitstream/1813/2235/1/kulin_ban_1189.pdf

Кулин умира през 1204 г., като за наследника му няма достатъчно данни в изворите. Важно е да се отбележи обаче, че през следващите десетилетия Босна се намира под силно унгарско влияние. В началото на 30-те години на XIII век властта взима благородникът Матей Нинослав (1232-1250). Приезда, който е роднина на Матей, ръководи католическата опозиция. Унгарският крал Андрей II също се намесва във борбата за власт в Босна, като търси начин да изгради своя собствена партия. През 1234 г. той предава титлата бан на Босна на херцог Коломан. Между това и графът на Усора Сибислав се опитва да постави страната под своята власт. Папа Григорий IX е съюзник с унгарците, които образуват католическата партия. През 1235 г. той заменя еретическия босненски епископ с Йоан, член на Доминиканския орден, и признава Коломан за легитимен бан на Босна. Йоан и Коломан водят 5-годишна война срещу бан Матей, разглеждана като кръстоносен поход, за да поставят страната под своя контрол. По това време граф Сибислав също преминава към унгарско-папската партия. Единственият съюзник на Матей Нинослав е Република Рагуза, която не воюва срещу католиците, но подкрепя бана срещу сръбския крал Стефан Владислав, който само чака изгоден случай, за да си присвои босненските земи. През 1238 Коломан вероятно отстъпва титлата бан на Босна на Приезда, който управлява около 3 години. Нахлуването на монголите в Унгария и Далмация през 1241/1242 г. изменя съотношението на силите в региона. Войските на Коломан са прехвърлени в Маджарско и така Матей Нинослав успява отново да се наложи като владетел на Босна; Приезда заминава в изгнание за Унгария. През март 1244 г. Матей подновява съюза с Рагуза. Той се намесва в междуособиците между градовете Трогир и Сплит. По този начин прониква в сферата на влияние на унгарския крал, поради което Бела IV отново изпраща войски срещу Босна, но скоро сключва мир и плановете за кръстоносен поход на папата и унгарските епископи не могат да бъдат осъществени. 
След смъртта на Матей (1250 г.) унгарският крал успява да наложи своя човек Приезда I като нов бан на Босна, докато синът на предшественика му остава с празни ръце. Приезда предприема действия срещу богомилите и се опитва да подчини Босненската църква на папата. През 1253 г. той съумява да потуши въстание на еретиците с помощта на краля на маджарите. С това Приезда става още по-зависим от унгарската корона, но изглежда се е намирал в добри отношения с унгарския крал. Бела IV също така организира наново граничните области на неговата държава за сметка на Приезда. Босненското банство е ограничено до територията между реките Върбас и Босна, а банствата Усора и Соли са реорганизирани и подчинени на банството Мачва, където един внук на краля бива назначен за херцог. 
В 1254 г. крал Бела завладява във война срещу сръбския крал Стефан Урош I Захумле (в днешна Херцеговина и Средна Далмация) и предава този регион на Приезда да го управлява, като банът също взема участие в похода . Няколко години по-късно обаче сърбите си връщат областта. През 1260 г. босненският владетел предвожда босненските войски във войната на унгарския крал срещу Бохемия. Когато Бела IV умира през 1270 г., Босна се оказва въвлечена в междуособиците за унгарския трон и звездата на Приезда започва да залязва, обаче той изцяло се обвързва с починалия владетел. До смъртта си през 1287 г. се затвърждава като бан. Срещу притискащите го унгарски благородници търси съюзници при сърбите. 

Разцветът на Босненското банство и Кралство Босна в края на XIII и през XIV век 

През 80-те г. на XIII век Стефан Котроман наследява властта върху една от севернобосненските територии. 3 години по-рано (1284г.) той се жени за Елисавета Сръбска, дъщеря на крал Стефан Драгутин - именно тази династична връзка между Котроманичите и Неманичите преставлява правното основание на Твърдко да претендира върху сръбската корона, посочва историкът Христо Матанов. Стефан I дълго спори за властта с произлизащата от Брибир аристократична фамилия на Шубичите. Тази фамилия управлява старото Босненско банство в по-голямата му част и поддържа приятелски отношения със сина на Котроман Стефан II Котроманич. През 1320 г. обаче Котроманич получава предимство и в 1322 г. става бан на Босна. В крайна сметка Котроманичите и Шубичите се помиряват, като между сина на Котроман Владислав Котроманич и Елена Шубич е сключен брак. Стефан II Котроманич създава по-голяма босненска държава, като обединява старото банство със територии на север, включва чрез завоюване и територии западно от него, които преди това са принадлежали на Хърватска и при своите по-нататъшни завоевания превзема един дълъг отрязък от далматинското крайбрежие между Рагуза и Сплит. Накрая през 1326 г. анексира най-голямата част от Хум, с което Босна и Херцеговина за пръв път са съединени в едно политическо цяло. Котроманич се старае да установи приятелски отношения с другите сили . През 1340 г. той допуска францисканците да изградят мисия в страната, за да подобри връзките с папата . През 1347 г. изглежда самият той преминава към римокатолическата вяра. В 1353 г. умира и е погребан във францисканския манастир Високо. Оставя босненската държава силна, като при неговия племенник Стефан Твърдко Котроманич (по-късно крал Твърдко I) тя се превръща в най-могъщата държава в западната част на Балканския полуостров. 
Следва продължение

ПП : Ще се радвам ако някой, който знае повече по въпроса, ме допълни.






Гласувай:
8


Вълнообразно


1. deathmetalverses - Pozdravi za truda, priyatelyu!
02.10.2014 16:19
Bravo!
цитирай
2. monarh1991 - Благодаря ти ...
02.10.2014 17:58
Благодаря ти, Здравко !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1731028
Постинги: 782
Коментари: 1175
Гласове: 5773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031