2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
На 24 ноември 1943 г. е извършена поредната тежка бомбардировка над София. Убити са 9 души, а 29 са ранени. Разрушени са 87 жилища и постройки в района на Централна гара. Обграждани и атакувани от всички страни, защитниците на столицата нямат време за спокойно обмисляне и насочване на атаките. Българските летци вече изнемогват на неспиращи англо-американски атаки. Задачата им е да нападат, а реално през цялото време трябва да се отбраняват. В небезизвестната книга “Ние бранихме тебе, София” генерал Стоян Стоянов пише:
Като камък се устремява надолу, оставяйки непрекъсната димна следа зад опашката си. В този самолет е младият, тих и скромен летец, подпоручик Мито Симеонов Дисов. Той не успява да напусне простреляната машина. Може би е тежко ранен? И пикирайки отвесно, със страшна сила самолетът му се разбива в земята северно от Горни Пасарел.
Тази история за смелост и доблест ни бе изпратена от нашата читателка Ася Сократова. Тя е родственица на героя от днешния разказ, тъй като Мито Дисов е брат на прабаба й. Именно заради това го публикуваме без редакция.
Бил е едва на 23 години, когато е загинал. Не е имал време да се ожени, да има деца. Роднини са го подкачали: „Хайде Мито, кога ще се жениш?“, на което отговарял: „Сега съм се отдал на учението, не сега.“. Но ето, че съдбата е имала други планове за него. Отредила му е да даде младият си живот във въздушния бой за защита на София. Изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото си опашката на вражески бомбардировач. Него ден зенитната артилерия сваля 3 противникови самолета, а българските изтребители – 7.
Българският писател Иван Давидков описва погребението на Дисов:
Бяха се събрали хора от цялото поречие. Държаха свещи и пламъчетата стояха прави, като нарисувани във въздуха, защото нямаше никакъв полъх. Какво беше събрало тук, в часа на свечеряването, толкова много хора? Дали преклонението пред подвига на тоя 23-годишен момък, дали любопитството, че за първи път присъстват на такава процесия, когато погребват изгорял човек, или ги събираше съжалението към неговия баща – инвалид от Европейската война, когото всички познаваха и тачеха?
Хора, между които и първия учител на покойника, носят на раменете си ковчега от гарата до църковния двор, където ще бъде погребан.
Учителят, като залиташе из ямките на разровената селска улица, се смути, защото не усети върху раменете си никаква тежест. Дали другите бяха по-високи и поемаха върху себе си товара на смъртта? Не – те също вървяха без никакво усилие, сякаш не държаха обкован със сребриста ламарина ковчег. Толкова малко ли от себе си връщат на земята летците? Всичко друго на кого дават – на звездите, на вятъра, на изгревите и залезите?
, пише още Иван Давидков.
Първоначално гробът на младия пилот е до главния вход на храма „Св. Троица”. На надгробния паметник от черен мрамор има надпис: „Поручик Мито Симеонов Дисов – летец-изтребител, загинал във въздушен бой. 1.V.1920 г. – 24.XI.1943 г.”. По-късно, по настояване на роднините, тленните му останки са пренесени в родното му село.
Наскоро бях там и снимах гроба в двора на запустялата малка църквичка. Но не искам от този човек да остане само надгробна плоча. Хората за това имаме памет. Важно е да я съхраняваме будна. Името на всеки от тези 22-ма летци заслужава да се помни. Колко от нас са способни като Мито Дисов да загърбят всичко, което ги отдалечава от личното щастие в името на един идеал?
Тагове:
За българските овчари, кучета, стада...
Българските ми квартиранти в Англия и тр...
Идин поздрав:)
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"