Признавам, че когато получих моето първо отличие, медала за спасяване, се почувствах радостен и извисен, защото тогава не бях високомерен и надменен ландюнкер. На държавна служба обаче бързо изгубих тази естественост и първоначалност на възприятието.   Не си спомням при по-късни награждавания да съм изпитвал обективно удоволствие, а само  субективна радост  за външното действие на благоволението, с което моят крал отговори на  предаността миили пък други монарси затвърдиха успеха на моето политическо лобиране за тяхното доверие и благоволение.Нашият пълномощен министър фон Йордан  в Дрезден отговори на забавното предложение да отстъпи една от своите награди така : ,, Je vous les cиde toutes, pourvu que vous m"en laisserez une pour couvrir mes nuditйs diplomatiques.«  Всъщност един ,,гран кордон“ спада към тоалета на един посланик и ако това не собственият двор, то остава възможността  да  се извърши смяна, като този тоалет    за елегантните дипломати е също толкова желателен, колкото  и за дамите по отношение на облеклото.   В Париж станах свидетел на това как  неразбираеми насилствени действия срещу маси от хора спряха, защото те се натъкнаха на   »un monsieur dйcorй«. За мен да се носи орден, освен в Петербург и Париж, никога не е било потребност,  на двете места  на  улицата на човек му се налага да  показва лента на сакото си, ако иска да бъде третиран с достойна учтивост от полицията и гражданите. Иначе аз съм слагал само предлаганите от възможността декорации, на мен винаги ми е изглеждало като хиноизерия колко болезнено  се беше развил в бюрокрацията стремежът за колекциониране по отношение на ордените при моите колеги, като тайните съветници, ,,гехаймрете“,  които не можеха да управляват стърчащата от гърдите им  каскада с ордени и инициираха сключването на някой малък договор, защото се нуждаеха от  още един  орден на съдоговарящата страна  за завършването на тяхната колекция..."

Източник :    www.zeno.org/Geschichte/M/Bismarck,+Otto+von/Gedanken+und+Erinnerungen/Erstes+Buch/Viertes+Kapitel