Днес се навършват 95 години от разстрела на царското семейство на Русия.  На 17 юли 1918 г.  цар Николай, съпругата му  Александра Фьодоровна,  дъщерите Олга, Татяна,Мария и   Анастасия и синът Алексей заедно с прислугата им са убити от болшевиките в къщата на Ипатиев в Екатерининбург. Преките извършители са Яков Юровски , Пьотър Ермаков и  Белобородов.  За главни инициатори се сочат Яков Свердлов и Ленин.  Тази трагедия е свързана с множество загадки като например тази с останките на императорската фамилия. По този повод поствам откъс от статията в ,,Литературен свят" ,,РОМАНОВИ. КРАЯТ НА ЕДНА МИСТЕРИЯ" :

,, Колкото и различни да са, а понякога и разминаващи се в подробностите и детайлите, фактите, изнесени от участници и свидетели в екзекуцията на Романови в приземния етаж на Ипатиевия дом в Екатеринбург в нощта срещу 17 юли 1918 г., истината за голямата касапница през тази зловеща нощ е доказана. Убити са всички.

По спомените на военния комисар Пьотр Вахарович Ермаков, отговарящ за обезпечаването на разстрела в 23.30 часа, на Романови и придружаващите ги е предложено да слязат долу в сутеренната стая. На въпроса  “защо” им е отговорено, че ще бъдат прехвърлени в центъра поради грозящата ги опасност. Ермаков им казва, че вещите им ще бъдат събрани и ще им ги предадат на ръка и те се съгласяват. Слизат долу, донасят два стола за царицата и за Алексей, останалите остават прави.

Тук има известни разминавания в показанията на участниците в разстрела. Според Ермаков в стаята предварително са поставени столове, като най-напред седнали Николай, Алексей, Александра, голямата дъщеря Татяна, след това сяда д-р Боткин, прислужницата Демидова и останалите. Тогава Ермаков излиза навън и казва на шофьора на стоящия наблизо камион: “Действай!”, което означавало да пусне моторът да работи, за да заглуши изсрелите.

През това време  стоящите в стаята са били в състояние на някакво напрегнато очакване. И макар този Ермаков в спомените си да се изкарва главното действащо лице в екзекуцията, в тях той очертава основните моменти в трагичните събития през тази нощ и през целия ден.

Предварително в наказателната команда е било уговорено кой в кого ще стреля. Ермаков слиза долу с коменданта на Ипатиевия дом Яков Юровски, който казва на всички да станат, остава седнал само Алексей. Момчето е с болен крак и Николай II го пренася на ръце в стаята за екзекуция. Юровски започва да чете смъртната присъда. Тогава от Николай се откъсва фразата: “Значи никъде няма да ни карат?” За честта кой е стрелял в царя се борят Юровски и Медведев. На свой ред Ермаков казва, че той е стрелял в Николай II, който пада на гръб веднага, но и останалите десет души - също. Плачейки, те се хвърлят един към друг, прегръщайки се, търсейки защита. Дават още няколко изстрела и всички падат. При огледа на тези, които са били още живи, стреля отново. Така пише в спомените си Ермаков.

При проверката на пулса, вече мъртви, той дава разпореждане да бъдат извлечени през долния вход в автомобила. Труповете покриват с брезент. Потеглят към Горен Исецк по пътя към с. Коптяки, където той, Ермаков, предварително избрал място за заравяне на труповете, като най-напред трябвало да бъдат изгорени.  За целта била приготвена сярна киселина и газ, но това той отлага за следващия ден, тъй като около него имало още хора, на които не можел да се довери. По негово предложение хвърлили труповете в изоставена минна шахта. Съблекли убитите и изгорили дрехите им. Тогава открили и медальоните с лика на Распутин у царицата и дъщерите й. Под роклите те били облекли двойни корсети, подложени с вата и изтеглени на машина, където били подредени скъпоценни камъни. Дрехите изгарят на място, а труповете отнасят на около 50 м и ги спускат в шахтата. Цялата операция свършва някъде към 4 часа сутринта.

В нощта  на 17 срещу 18 юли той отново идва в гората, спуща се с въже в шахтата, на което привързва един след друг труповете и ги измъкват навън. Встрани от шахтата били наредени три купчини дърва, които заливат с газ, а труповете - със сярна киселина. Труповете изгарят до пепел, а пепелта зариват.  И докато Ермаков пише, че телата са изгорени до пепел, Юровски твърди в своите записки, че телата на разстреляните са били погребани и уточнява мястото.

За касапницата в приземния етаж на Ипатиевия дом ето какво си спомня войникът Александър Стрекотин от вътрешната охрана на дома:

“Донесоха носилки и започнаха да прибират труповете. Когато ги слагаха на носилките, една от дъщерите извика и закри лицето си с ръка. Живи се оказаха и някои други. При отворените врати не трябваше да се стреля, изстрелите можеха да бъдат чути на улицата. Ермаков взе от мен винтовката с щика и доуби с него всички, които се оказаха живи”.

През 70-те години на XX век в немското списание “7 Tage” са публикувани показанията на члена на Уралския областен изпълком, бивш австрийски военнопленник И. П. Мейер. (Повечето от стрелците в Ипатиевия дом по време на екзекуцията са военнопленници. Избрани са за случая много внимателно. И затова ще стане дума в тази книга. В случая обръщаме внимание, че чужд военнопленник е член на Уралския  изпълком - бел.авт.).

“Когато влязохме в сутерена, Войков проверяваше дали някой от разстреляните не е останал още жив. Обръщаше ги един по един на гръб. От царицата взе златни гривни, които тя носеше до последния момент… Бяха единадесет трупа. Нямаше никакво съмнение, че това беше царят със семейството си и със своите последни верни хора. Някои чекисти от стражата в дома дойдоха тук по заповед на Юровски… Те влачеха загърнатите трупове  по един на улицата, където дойде транспортен автомобил. Медведев (един от единадесетте убийци) се качи на камиона и нареждаше там мъртъвците. Когато всички вече лежаха отгоре, Якимов (един от охраната) донесе едно малко куче, което великата княгиня Анастасия носеше със себе си. Той го взе за задните лапи и хвърли мъртвото животно при труповете.

На сутринта потеглихме в северозападна посока през Горен Исецк, като пресякохме две железопътни линии и се насочихме към гъстата гора. Още при пресичането на втората линия се натъкнахме на първия пост. Бяха кавалеристи от 2-ри ескадрон, наобиколили мястото, където трябваше да бъдат унищожени напълно труповете на царското семейство. В тази част на гората трябваше да има четири почти еднакви големи бора, които местното население наричаше “Четиримата братя”. Малко по на запад от пътя имаше стари минни шахти, изоставени от времето, когато тук се е копаела желязна руда. За изпълнение на задачата по унищожаването Юровски беше избрал това затънтено място. Когато пристигнахме със своята каруца, наблизо вече бяха запалили няколко огъня, край които бяха насядали червеногвардейци. Голошчокин, Белобородов, Войков и Юровски стояха отделно в група, билзо до която Ермаков лежеше заспал до огъня.

Мъртвите бяха завити с войнишко сукно до ръба на шахтата. Какво чакаха всички, не ми беше ясно. Във всеки случай струваше ми се, че всичко се прави много бавно. Едва след като Мебиус започна по-грубо да се кара на Юровски, групите малко се размърдаха.

Събудиха Ермаков и двамата с Войков започнаха да отвиват труповете и да ги разсъбличат, при което внимателно обискираха дрехите. Юровски сложи фуражката си на земята, за да събира в нея скъпоценностите, които се намираха у мъртвите. Наистина царицата и дъщерите й имаха голямо количество скъпоценности около телата си. Сигурно са се надявали с тях някой ден все пак да избягат.

Бях застанал на трийсетина крачки от тях. Всички мъртви бяха разсъблечени с изключение на наследника, у когото не са предполагали да  се намерят скъпоценности. Стояхме, докато мъртвите не бяха бутнати в шахтата”.

Един изключително важен документ за разгадаване истината за смъртта на част от царското семейство и техните придружаващи попада в ръцете на кинорежисьора Гелий Рябов. Той успява да открие най-големия син - Александър на главния палач на императорското семейство Яков Юровски - коменданта на Ипатиевия дом. През 1978 г. Александър Юровски, вицеадмирал в пенсия, живее в Ленинград. Когато Рябов идва да поговори с него, младият Юровски прави нещо неочаквано. Той предава на кинорежисьора копие на отчета за разстрела на Романови и унищожаването на техните тела, самия  документ, който неговият баща по онова време предава на съветското правителство. Оригиналът се пази в засекретените папки на Централния архив на Октомврийската революция в Москва. Още едно копие било предадено на съветския историк Михаил Покровски, на когото било най-строго забранено да публикува  от него дори една дума. Причините, подбудили Александър Юровски да се раздели със своя екземпляр  - написано на ръка копие, което той предал на Рябов, били продиктувани от това, че той търсел покаяние за ужасяващата страница в биографията на своя баща. Донесението на Яков Юровски запълнило празнините, допуснати от  Соколов и Биков. Първият е следовател по делото, повдигнато от белите, когато те завоюват отново Екатеринбург, дни след убийството на Романови, и Павел Биков, новият председател на Уралския съвет, който през 1926 г. в своята книга “Последните дни на Романови” вече признава, че Александра със сина си и дъщерите си е била убита заедно с Николай. По-долу се дава кратко изложение на този отчет, скрито от хорските очи в продължение на 60 години и прочетено в края на 70-те от Гелий Рябов и Авдонин (двамата още по това време установяват и разкопават мястото, където са били заровени убитите в Ипатиевия дом).

В утрото на 17 юли 1918 г., след като хвърлят телата на убитите Романови в шахтата при “Четирите братя”, Юровски се връща в Екатеринбург, за да доложи за свършеното. За свой ужас той разбира, че градът е наводнен от слухове за това къде са скрити телата на убития цар и неговото семейство. Съдейки по всичко, хората на Ермаков така и не могли да удържат езика зад зъбите. Трябвало е бързо да се намери място за препогребване, още повече, че бялата гвардия настъпвала. Без да обръща внимание на Ермаков,  Юровски поискал помощ от местните официални лица. Казали му, че надолу по Московското шосе, на 20 версти от града, има няколко дълбоки шахти. Юровски се отправил на разузнаване. Скоро автомобилът му се повредил и му се наложило да продължи пеш, но така или иначе успял да открие трите дълбоки шахти, догоре напълнени с вода. Юровски решил да превози телата именно тук, да ги превърже с камъни, след което да ги хвърли в шахтите. Разполагайки с достатъчно време, той решил отначало да ги изгори, а след това да обезобрази до неузнаваемост със сярна киселина всичко, което остане и да хвърли останките във водата.

Когато Юровски се върнал в Екатеринбург - той тръгнал пеш, а след това отнел от някакъв нещастен селянин коня му - било вече около осем часа сутринта. Той веднага се захванал с подготовката на операцията по препогребването, а главно по намирането на бензин и сярна киселина. Той и неговите хора тръгнали отново не по-рано от 12.30 през нощта на 18 юли. Връщайки се при “Четирите братя”, при светлината на факлите те огледали първоначалната шахта. Един от помощниците на Юровски се спуснал долу и стоейки до гърдите в ледената вода, се оказал в обкръжението на мъртвите тела. Хвърлили му въже. С него той завързал труповете един за друг и ги изтеглили нагоре.

 Юровски отначало мислел дали да не закопае мъртъвците направо в земята, покрай шахтата, и даже започнал да копае гроба, но се отказал от това си хрумване, разбирайки, че това място може лесно да бъде открито. Към 8 часа вечерта на 18 юли каруците с телата отивали към дълбоките шахти. Скоро обаче те започнали да се повреждат. Юровски заповядал да спрат и отново се отправил към града - този път за камион.  Когато камионът пристигнал, натоварили в него телата и процесията продължила по-нататък. Камионът ту подскачал по дупките на пътя, ту се хлъзгал с колелата по глинените коловози, ту няколко пъти боксувал в запълнените с вода дълбоки неравности.

“Някъде към 4.30 сутринта на 19 юли - пише Юровски - автомобилът заседна окончателно,  тъй като ние изобщо не можехме да се доберем до дълбоките шахти, на нас ни оставаше едно от двете - или да закопаем телата или да ги изгорим. Искахме да изгорим Алексей и Александра Фьодоровна, но вместо нея по погрешка изгорихме нейната камериерка (Демидова) и Алексей. Закопахме останките направо тук, под огъня, затрупахме ги с глина, а отгоре хвърлихме пепел и тлеещи въглени, за  да скрием окончателно следите на това, което бяхме закопали. Към седем сутринта беше готова квадратната яма, около два метра дълбока и три метра широка. Свалихме труповете в ямата, лицата и телата обляхме със сярна киселина, както за да не бъдат разпознати, така и да се предотврати смрадта от разлагането (ямата не беше дълбока). Затрупахме ги с пръст и съчки, после нахвърляхме траверси и няколко пъти минахме отгоре с кола. Така следите от ямата бяха заличени. Тайната напълно беше запазена - това място белите не можаха да открият”.

В края на своя доклад Юровски добавя бележка къде точно се намира тайният гроб.

Осем дни по-късно белите превзели града и техни експерти изследвали къщата и района на мината, наричан “Четиримата братя”. Били намерени 65 полуизгорели реликви, сред които катарамите на царя и Алексей, части от военните им шапки, горната изкуствена челюст на д-р Боткин, скъпоценности, икони, кръстове.    Известно е , че корсажите със зашитите в тях скъпоценности са били като бронежилетки и са ги отдалечавали за мигове от смъртта. Но само толкова. Връщаме се на това, защото Замятин разказва на Петър Христов, че са взели “много пари и злато, което укривали в специално ушити за целта колани и жилетки, които носели на голо тяло”.

Изестно е, че паролата да се укрият по този начин скъпоценностите е дадена от Екатеринбург, където първи пристигат Николай, Александра и дъщерята Мария, до останалите в Тоболск. Камериерката Анна Демидова в писмо, адресирано до бавачката Теглова, дава практически указания как да се постъпи със скъпоценностите, как по-сигурно, по-тайно да бъдат донесени в Екатеринбург, при което за конспирация се наричат “нещата на Седньов” - кухненския помощник.

По-късно, в емиграция, бавачката Теглова разказва на следователя Соколов как са зашили скъпоценностите в двойни корсети, а изумрудите, аметистите, брилянтите зашиват в шапките на княгините, между подплатата и кадифето и т.н. Във всеки корсаж се помествали около 2 кг скъпоценности.

Че костите, намерени в общия гроб на Коптяковската поляна, са на руското царско семейство, беше доказано по безспорен начин в лабораторията на Скотланд Ярд. В първоначалния си вид нашата хипотеза тръгна също от това, че две от децата са преживели смъртта, но до писмото на Петър Христов за извеждането на две от царските деца извън Русия преди събитията в Екатеринбург. Логично трябва да се мисли за тяхното заменяне с двойници.

Някои на пръв поглед странни твърдения на Пиер Жиляр, швейцареца, преподавател по френски на царските деца и  възпитател на престолонаследника Алексей,  объркват някои автори поради непознаване на конкретни факти от онова време. Подобен е случаят с материал , публикуван във в. “Жълт труд”, (бр.33, 1995) с автор Добринка Корчева. Според Жиляр, след разстрела на семейството костите са отнесени извън Русия. “В изключително ценната си книга “Гибелта на царското семейство” - пише авторката - Жиляр възпроизвежда всички подробности за разстрела. Повечето изследователи “елегантно” ги забравят, тъй като те не са в полза на версията, разпространена през 1991 г., че останките на царското семейство са открити край  Екатеринбург. Когато армията на белия генерал Дитерихс  - продължава авторката - завзема Екатеринбург няколко дни след разстрела на семейство Романови и техните най-верни слуги, е създадена специална комисия, която да разследва злодеянието. За шеф бил назначен следователят по особено важни дела Николай Соколов. Били разпитани стотици свидетели, включително очевидци и преки участници в разстрела, а Коптяковската поляна, където били заровени труповете, изследвана едва ли не сантиметър по сантиметър. Според Пиер Жиляр, който също бил член на комисията, труповете били изгорени, а преди това полети със сярна киселина. За да прикрият злодейството, палачите употребили 350 литра бензин.

Когато след две години армията на генерал Дитерихс напускала Сибир, Соколов и Жиляр се обърнали с молба към английския военен комисар да помогне за изнасянето на останките на Романови. Английското правителство обаче отказало.Спасител на останките станал френският военен комисар в Харбин генерал Жанен. Дитерихс му написал писмо да помогне за транспортирането на останките в Европа и да ги предаде на специално упълномощено лице. Французинът ги приел на своя влак. Сандъците били натоварени от Жиляр и неговия колега, учителя по английски на престолонаследника Сидни Гибс. И досега е загадка кое е лицето, на което е поверил височайшите останки ген. Дитерихс. Прокурорът-криминалист от главната прокуратура на Русия В. Н. Соколов, който се занимава с делото по разследване на убийството на Романови, смята, че това е може би посланикът на Временното правителство в Италия и шеф на всички руски посланици зад граница Херс. В момента се проучва архивът на Сидни Гибс в английското имение Лутън Хю. Ценни доказателства се съдържали и в архива на сегашния княз на Лихтенщайн Ханс Адам II. Готовност да помогне на следствието е изразил и внукът на придворния зъболекар Серж Кострицки, посланик на Перу в Сингапур. "   
literaturensviat.com/

1.. Филм от поредицата ,, История на России в 20 век", разказващ за ролята на масоните  в екзекуцията

2.   Филм от същата поредица,  който разкрива ритуалния характер на  убийството на царското семейство.






А ето и две книги по въпроса :  ,,Последните дни на Романови" archive.org/details/lastdaysoftherom008558mbp 
и    ,,Убийството на царското семейство" на Николай Соколов,  белогвардейският следовател  който по поръчение на  генерал Дитерихс  е разследвал убийството :    
gatchina3000.ru/literatura/sokolov_n_a/

 

Признавам, че не изгледах двете части линкнати като клипове от филма, но се чудя дали в тях се споменава, че царицата и великата княгиня нейна сестра (канонизирана за светица от 1981г. в руската църква в емиграция и 1992 от РПЦ) всъщност са германки.

Великата княгиня в дупката пребита и в нездраво състояние до смъртта си помага на умиращите долу!

но за Елисавета, сестрата на Александра, има цяла глава в мемоарите на княз Юсупов, който убива Распутин. http://www.e-reading-lib.com/chapter.php/67922/16/Yusupov_-_Knyaz%27_Feliks_Yusupov._Memuary.html

Княз Юсупов е едно невероятно лайно, което скоро ще бъде сериозно показано като такова в мой постинг за погромите и убийствата на германци в Москва през 1915г.