Настоящият постинг е продължение на постинга от 18 февруари   monarh1991.blog.bg/history/2013/02/18/istoriia-na-germaniia-ot-razdelianeto-na-frankskata-imperiia.1054973



     Срещата на върха в  Каноса 

      
   Църковните князе управлявали над големи области. Лоялността им принадлежала на императора.   В  последна сметка той ги назначавал на длъжността едно право, което владетелите на Свещената  римска империя си били запазили спрямо папата. Това не можело да продължи така дълго. Стигнало се до т.н.  Инвеститура - спор между императорите и папата за върховенството на властта в светски и духовен план, за това кой да назначава църковните сановници и служители.  Спорът достигнал драматичната си връхна точка при срещата на  император Хенрих  IV   и папа Григорий  VII  в  Каноса през 1077 г. :
    Когато Хенрих се противопоставил на претенцията за всемогъщие на папа Григорий и обявил приемника на Свети Петър за свален, Светият отец веднага отвърнал на удара. Той екскомуницирал краля и неговите подчинени.  Заради това Хайнрих бил подложен на мощен натиск от своите  князе.  В края на краищата не му останало нищо друго освен да отиде в Италия, за да не загуби властта си.  В Каноса папата  унижил краля като го накарал да чака три дни в одежда на каещ се грешник  в двора на замъка и  чак след това получил прошка. Обаче свалянето на монарха се провалило, Григорий трябвало да отмени анатемата.

   
    Неуспех за императора 



  Тъй или иначе  спорът за назначаването на църковните служители продължил. Едва  Вормският  конкордат в 1122  г. уредил  въпроса - от сега нататък  кайзерът се отказвал да попълва длъжностите в църквата по свое усмотрение - тежък неуспех за владетеля и за немската национална държава. В  империята възникнали множество малки държави  -  едно типично германско явление, което щяло да определя немската политика до  основаването на Германската империя или Втория райх в  1871 г.


    Свещената римска империя около 1400 г. била твърде далеч от това да бъде една национална държава. Изготвената от император  Карл  IV  в 1356 г.  Златна була също не променила нищо от това. Тя уреждала само избора на немските крале от курфюрстите - членове на избирателна колегия. Все още липсвали нация и държава. Имперторът имал власт само в своята територия.  За императорите от рода на Хабсбургите, които от Фридрих III  насетне с някои прекъсвания носели короната на Свещената империя,  тази територия била Австрия.  Империята за разлика от Франция и Англия от около 1600 г.,    се състояла от отделни държавици. Нямало централна държавна власт, както и нация.    

  
     Реформацията :  Пътят в разделението 


     В  нарастваща степен държавата и  църквата губили престиж  и предлагали все по - малко  опора.  Великата схизма в Западна Европа от 1378 до 1417 г. и ставащата все по - мощна  секуларизация на Папството  родили многобройни критици на  църквата.  Техните искания за реформа на църковнатаинституция повече не можели да останат нечути.  Така било и със Свещената римска империя или СРИ.  От средата на 15 век никой вече не можел да си затваря очите за безвластието на императора, а стова и на империята. 

     
   Един пропуснат шанс 


   При император Максимилиан   I    (   1486 - 1519 г. ) били направени първите наченки на една имперска реформа. В 1495 Г. Вормският райстаг оповестил  Вечният мир или  Der Ewige Landfrieden, който трябвало окончателно да сложи край  на враждите между немските  князе.  Към това империята била разделена на 10 окръга и бил основан Имперския върховен съд, седалището на който от 1689 г. се намирало  си във град Вецлар, където  много по - късно  Гьоте щял да работи като юрист и да напише ,,Страданията на младия  Вертер ". 


 Като следваща стъпка императорът планирал учредяването на централно имперско управление като дееспособна институция и имперски данъци. Но Максимилиан починал в 1519 г., преди да може да бъде установена силна имперски властова позиция. Не помогноло много и  това, че през 1512 г. към названието ,, СРИ" било добавено  ,, на германската нация - на немски ,,  Das Heilige Roemische Reich  Deutscher Nation ". Максимилиановият наследник Карл V  мислел по - глобално.  В неговите планове ставало въпрос по -  скоро за отвъдморските владения в Америка. Германските земи не влизали в списъка с приоритетите му. 

 
    Реформацията забавя създаването на национална  държава


 
    Решаващо значение за по - нататъшното развитие на Германия имала не имперската реформа. Макар и да не бил първият, все пак Мартин Лутер  окончателно сложил мощен прът в колелото : на 31 октомври 1517 г. той заковал прословутите си 95 тези на вратата на катедралата във Витенберг. Неговата постъпка довела до Реформацията на западноевропейската  църква, но също и  до нейното разцепление.

    
  Много князе на провинции използвали учението на Лутер, за да отблъснат претенцията за власт на императора и да  разширят собствената  си власт. Реформацията и Контрареформацията се погрижили да създадат ситуация, в която си изправили един срещу друг два враждебни лагера - и резултатът били войни. Конфликтът бил изгладен едва с Аугсбургския религиозен мир в 1555 г.  С него лутеранските имперски съсловия били изравнени по статут с католическите. Съгласно принципа ,, На когото е  властта, на него е вярата " - на латински  ,, Cuius regio, eius religio " подчинените трябвало или да са със същата вяра като княза на своята провинция,  или да се изселят.

      
     Проектът  ,, Германия " се отлага  

       
    От цялата тази работа СРИ излязла отслабена. Конфесионалното разцепление засилило териториалната разпокъсаност на немските  провинции и държавици. Още веднъж Германия значително изостанала в създаването на нация.
 
  Статията е по материали от немското издание Focus 

 www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57137.html

 www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57139.html
  

Превод и редакция от немски език :  С. В.  

Списание Фокус не се е фокусирало върху нищо, нито с акценти, нито с "маркери".

Нормално и "естествено" за "германско" списание днес!

Германската нация днес - най-безродната.

Поздравления за автора, че превежда или предлага превод (ако преводача е друг).

Любопитно - достига ли списанието до падането на Свещената Римска Империя на Германската нация, а именно победите на Наполеон I над прусаците при Ауерщедт и Йена и после поставянето на колене на Хабсбургите бити от корсиканеца неведнъж сами или в коалиция?!

Списанието разглежда германската историята от битките с римляните в Античността до разделянето на Германия на ФРГ И ГДР. Смятам да преведа и други части - например за раждането на германската нация и обединението на Германия от Ото фон Бисмарк.

Сега чета книга на Хиллгрубер за Бисмарк и то неполиткоректна, след месец може би ще направя и аз постинг за железния канцлер особено с МНОГО ЦИТАТИ ОТ НЕГО!

Успех и на теб!