Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2013 19:14 - История на Албания
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 3176 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 07.02.2013 19:23


 image

Античните руини във Бутринт


  Първите следи от човешко заселване на територията на Албания се датират в периода от преди 100 000 години. Около 1000 г. пр. Хр. на Балканите се заселили илирите, които са считани за предци на съвременните албанци. Отделни племена създали държави като например държавата на лабеатите, която просъществувала от около 380 г. пр. Хр. до 168 г. пр. Хр. Градове резиденции били Скодра ( Шкодра ) и Ризон (Рисан ).  След Илирийските войни в края на III век пр. Хр. Западните Балкани попаднали под римско влияние и започнала романизацията на илирите.  С  Разделянето на Римската империя през 395 г. днешна Албания станала част от Източната римска империя или Византия. През 591 г. от север нахлули славяните и започнали да плячкосват целия Балкански п-ов . В VII век дошли прабългарите на хан Кубер.  От средата на IX век до 1018 г. албанските земи станали част от Първата българска държава. Тук развивали книжовна и просветна дейност Климент и Наум Охридски.  През 1018 г. българският цар Иван Владислав загинал пред стените на град Драч ( днес Дуръс ).  Според Пламен Павлов именно в Албания били някои от последните огнища на българската съпротива срещу император Василий Българоубиец - Пресиян II в планината Томор,  Ивац в двореца Копринище в планината Врохот и Никулица.  След покоряването на България земите на днешна Албания били включени в диоцеза на Охридската архиепископия. През 1081 г. от запад нахлули норманите на Робер Гискар. 
  След разпадането на Византийската империя вследствие на Четвъртия кръстоносен поход в 1204 г. властта над албанските земи се сменяла в бърза последователност.  Наред с чуждите сили ( България , Неапол , Сърбия и Венеция ) , местните аристократи също могли да основат свои собствени княжества. Княжеството на Карл Топия в Средна Албания съществувало от 1359 до 1388 г.  Приблизително по същото време , от 1360 до 1421 г. , управлявали Балшичите начело на свое княжество в Северна Албания и Черна гора .


image

Статуя на националния герой Георги  Кастриоти Скендербег във албанската столица  Тирана   
  

   Историята на Скендербег  


   От 1443 до 1468 г. князът на Круя Георги Кастриоти Скендербег успешно ръководил отбраната на албанските княжества срещу османците . На няколко пъти той нанесъл сериозни поражения на Мехмед II Завоевател . За неговата личност и делото му Христо Матанов пише във  ,,  От Галиполи до Лепанто следното :    
   ,,  Представителите на по-видните албански родове, укрепнали в края на XIV и началото на XV в., обикновено стават жертва на османската практика да се нивелират в социално и класово отношение покорените народи. Чувствителното накърняване на интересите им създава предпоставки за превръщането им в ръководители на съпротивителните движения97. Трябва да се има предвид, че в албанските земи единодействието между селячество и аристокрация не се спъва от остри класови противоречия, както в повечето други балкански региони. Арианити, Кастриоти, Дукагини, Топия и други албански фамилии се издигат непосредствено от недрата на родовото общество и дължат своята власт и влияние до голяма степен на все още живите родово-патриархални отношения. Както точно се е изразил албанският изследовател Алеск Буда, елементите на неразвити обществени отношения в албанските земи през XV в. са силната страна на албанското общество в съпротивата му срещу османците. В Северна и Централна Албания борбата срещу нашествениците е можела да се превърне в истинска народна война, възможно е било да заглъхнат пагубните вражди между представителите на аристокрацията и тя да застане начело на освободителното движение. Затова не е случайно, че през 1432-1436 г. под ръководството на Георги Арианити в Албания избухва голямо въстание, потушено с мъка от османските войски след няколко неуспешни похода. Не е случайно, че съпротивителното движение не заглъхва и след потушаването на въстанието, че в опитите си да овладее взривоопасната обстановка султан Мурад II е принуден да върне земите и привилегиите на част от едрите албански родове и да изключи част от албанските села от тимарската система. Албанското движение срещу османците в епохата на Скендербег е блестящо продължение на съпротивителните усилия от 30-те години на XV в., обогатено с нови организационни форми и белязано от обаянието на един истински народен вожд.

 Роден към 1405-1406 Г. в семейството на Иван Кастриоти, Скендербег има възможност лично да се запознае с османската военна практика. Между 1423 и 1443 г. в качеството си на заложник при завоевателите той участва в много османски военни походи, издига се до високи административни постове (субашия на Круя и санджакбей на Дебър), но не скъсва връзките със своите сънародници. Победите на именития му съвременник Ян Хунияди в края на 1443 г. му дават очаквания повод да скъса с османската власт и да развее знамето на въстанието в Централна и Северна Албания. Там неговите организаторски и пълководчески способности намират изключително благоприятна почва за изява98. Ако се проследят внимателно действията на Скендербег в следващите години, ще се види, че под умелото му ръководство потенциално съществуващите условия за съпротива придобиват подходящи организационни форми.

Първата му стъпка е да създаде единство между албанските родове, без да посяга на тяхната самостоятелност и автономия. На 2 март 1444 г. в град Алесио (Леш) се създава т. нар. Лешка лига - федерация от самостоятелни княжества начело със Скендербег, които обединяват външната си политика, военното дело и създават обща каса. В следващите години нейното единство неведнъж ще бъде поставяно на изпитание, но тази форма на антиосманско взаимодействие на господстващата класа все пак се оказва твърде сполучлива. Това е един от малкото възможни начини да се обединят усилията на антиосмански настроените властели, без да се правят опити за истинска централизация. Ръководейки се от принципа, че това, което не може да се постигне с армия от 10 000 души, не може да се осъществи и с по-големи сили, Скендербег организира постоянно военно ядро от 8 000 - 10 000 елитни бойци. Този отряд не само е първокласна военна сила, но и стожер за единството на Лешката лига. Заедно с това той използва военните опълчения на членовете на лигата и много често прилага тактиката на „партизанска война". В нея той привлича широки слоеве от свободното селячество. Тази пъстра военна организация съчетава в себе си достиженията на европейската военна мисъл от XV в. (постоянната армия на Скендербег намира паралели със съществуващите в Западна Европа професионални наемни армии), традиционната средновековна военна доктрина и масовото участие на народните маси. Сравнително малобройните, но сплотени военни сили, умело ръководени от албанския народен вожд и използващи особеностите на терена, се превръщат в страшилище за османските пълководци. За кратко време те предизвикват възхищение в цяла Европа99. В продължение на 23 години, като се започне от лятото на 1444 г., когато Скендербег разгромява Али паша Евренесоглу, много прославени османски военачалници и лично султаните Мурад II и Мехмед II ще са принудени неведнъж да се оттеглят от албанските земи след катастрофални поражения100. Като се прибави към това голямата дипломатическа активност, насочена към папството, Унгария, Дубровник, Венеция, арагоно-неаполския крал Алфонс V и др., чийто основен смисъл е търсенето на съюзници, става ясно защо името на Скендербег фигурира неизменно на страниците на европейската дипломатическа кореспонденция винаги, когато става въпрос за организиране на антиосмански коалиции101. Разбира се, в определени периоди албанският вожд се принуждава да плаща харадж и да се признава за османски васал102, но за него това не е средство да закрепи личната си власт или да получи лични облаги, а дипломатически похват да неутрализира османската заплаха в критични моменти. По този начин той намалява до минимум последиците от епизодичните военни неуспехи, които и неговият военен гений е трябвало да понесе. До самата си смърт на 17 януари 1468 г. Скендербег остава непреклонен пред османската експанзия и на практика показва, че успешната съпротива е функция на умелото организиране и насочване на човешките и материалните ресурси, колкото и ограничени да са те. "                                                                                                                                  
Но 10 години след неговата смърт съпротивата била сломена и през 1479 г. цяла Албания попаднала под турско владичество за повече от 4 века . В течение на времето повечето албанци приели исляма,  главно поради това, че нямали  единна своя църква. Много от тях се издигнали до различни военни и административни длъжности в Османската империя - велики везири министри, военачалници, управители на области и т.н. В 1656 г. албанецът Мехмед Кьопрюлю станал велик везир или пръв министър на империята. През  XIX век неговият сънародник Мохамед Али   се издигнал до пръв управител на Египет.  Същото столетие започнало Албанското възраждане или Рилинджия. Първата цел била създаване на единна национална азбука. В 1908 г. малко след Младотурската революция  от 14 до 22 ноември  се състоял  ,, Конгресът за азбуката ", който приел единна писменост, съставена само от латински букви, като всеки звук се изразявал писмено само по един - единствен начин.  По същото време се водила и въоръжена борба за свобода, която довела до поредица от въстания от 1909 до 1912 г.  След избухването на Балканската война на 28 ноември 1912 г.  Националното събрание във град  Вльора провъзгласило независимостта на страната и било образувано правителство начело със Исмаил Кемали ...  













Гласувай:
1



1. grigorsimov - Албанците въобще не са местен народ, въпреки измамните внушения!
08.02.2013 10:59
Албаниците произхождат от Кавказ и са дошли на Балканите през "средните векове".

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/11/15/proizhodyt-na-albancite-arbanasite-prevod-ot-srybski-sait.635106
цитирай
2. aristotelis - Ученици и преподаватели от Испания благодарят на гърция!
10.02.2013 11:41
Албанци,Kутригури,Xуни,Утигури,Готи,Прабългари,Tюркски,Oногури,Славяни...? Кои са тези диви и варварски племена? Ученици и преподаватели от Испания благодарят на гърция! GRACIAS GRECIA - Nuestra herencia - Video Febr 2013
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=huzfSsSwT5Y#!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1736225
Постинги: 784
Коментари: 1176
Гласове: 5782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031