Думите отлитат, написаното остава :: Маршал Манерхайм

  В настоящето изложение ще разгледам една от любимите ми личности в историята. Това е човекът, който на няколко пъти успява да спаси страната си от налагането на комунизма. Маршалът на Финландия Карл Манерхайм. Приятно четене !!!

Ранни години и младост. Първата световна война и Финландската гражданска война.

Карл Емил Густав Манерхайм е финландски военен , политик и държавник. Произхожда от влиятелно семейство от шведскоговорящото малцинство във Финландия. Роден е през 1867 г. във двореца Вилнес в Аскаинен. След като завършва средното си образование в Хелзинки, е приет в Николаевското кавалерийско училище в Петербург и през 1889 г. го завършва с отличие. През същата година заема първия си офицерски пост като прапоршчик в 15 драгунски полк в Калиш. След 1 година в Калиш е преместен в кавалерийската гвардия в Санкт Петербург, където установява важни контакти с царския двор. По време на коронацията на цар Николай II през 1896 г. Манерхайм е един от телохранителите на монарха. След кратък престой в двора през 1903 г. той се връща към активна служба, участва в Руско-японската война и по това време е повишен в чин полковник. През 1906 г. получава поръчка от руския генерален щаб да изучи неизследваните области на руско-китайската граница и се отправя на пътешествие на 6000 километра. Научава китайски език. През 1909 г. става командир на 13 владимирски улански полк в Новоминск и преди избухването на Първата световна война прекарва 2 години в този град. Тук през 1911 г. е повишен в майор и бива преместен във Варшава, където поема Лейбгвардейския улански полк, като отбелязва, че този полк ,, беше един от най -добрите кавалерийски полкове на армията." По време на Първата световна война Манерхайм е командващ на различни съединения. През 1917 г. става генерал - лейтанант и командва кавалерийски корпус. През септември с.г. е преместен в резерва, след Октомврийската революция излиза от руската армия и се завръща в родината си. Той има намерението да започне цивилна кариера. Като бежанец обаче не получава нито финландски паспорт, нито карта за хранителни стоки. Но като единствения висш генерал от финландски произход на 15 януари 1918 г. получава командването на намиращата се в процес на възникване финландска армия. Аристократичният елегантен генерал със своите шведски и руски симпатии , който говори зле фински и е чужд на отношенията в страната се превръща в национален герой на бяла Финландия. Неговата първа мярка е разоръжаването на руския гарнизон от 5000 души в провинция Йостерботен . Същевременно в Южна Финландия властта взимат финландските социалдемократи. Във Финландската гражданска война 1. буржоазните бели под командването на Манерхайм побеждават червените през пролетта на 1918 г. в Битката за Тампере. В боевете загиват 5200 войници и общо около 30 000 финландци от двете страни ...



Белият терор

   След рухването на червена Финландия 70 000 симпатизанти на болшевиките са изпратени в концентрационни лагери, сред тях жени и деца, като в следващите 6 месеца 12 000 от тях умират. В лагерите върлува испански грип, срещу който белите пазачи не предприемат нищо докато населението гладува. Въпреки че Манерхайм лично не е обвиняван в никакви жестокости, трудно представимо е, че той не е бил информиран за ставащото в най-големия концентрационен лагер крепостта Суоменлина. Тук 3000 червени са били разстреляни, обесени, убити със щикове и пребити . Явно той не нарежда убийствата, но и не предприема нищо срещу тях . По това време получава прозвището ,, Кървавият барон ". Манерхайм е монархист и е убеден, че е достатъчно да разстреля червените водачи и да вкара отново работниците във фабриките. Повече за белия терор
Eino Jutikkala: Geschichte Finnlands. Krцner, Stuttgart 1976, ISBN 3-520-36502-2, S. 357.
William R. Trotter: A Frozen Hell: The Russo-Finnish Winter War of 1939–1940. Chapel Hill, New York 1991. Иначе аз го смятам за по-скоро положителна личност въпреки този терор. Проф. Бент Йенсен пише, че белия терор  в Русия  не е бил официална политика и има характер на отделни погроми. Може би същото важи и за Финландия.

Демократична Финландия

  Манерхайм се оттегля, тъй като не споделя прогерманското настроение на финландския Сенат, който иска да защити страната срещу Съветска Русия. В Швеция той разговаря със съюзнически дипломати, като отбелязва своята опозиция към прогерманската политика на финландското правителство и подкрепата си за съюзниците. През октомври 1918 г. е изпратен в Британия и Франция от името на правителството на Финландия, за да извоюва признание на независимостта на страната от Британия и САЩ. След поражението на Централните сили през 1919 г. той е назначен за имперски наместник или регент на Финландия - на финландски valtionhoitaja. Монархистите дори искат да го направят крал. Макар че е антикомунист,  отказва да подкрепи руските белогвардейци, тъй като се опасява, че те няма да признаят независимостта на страната му.
На президентските избори през юли 1919 г. , които се състоят по новата републиканска конституция, Манерхайм губи от либерала Каарло Юхо Щалберг и отново се оттегля в частния живот. След поемането на президентския пост от Пер Евинд Свинхуфвуд през 1933 г. той е назначен за фелдмаршал ... Следва

1. След като болшевиките взимат властта в края на 1917 г. , те признават независимостта на страната на 6 декември с.г. Обаче същевременно новите управници подкрепят въоръжени социалистически групировки в страните, които искат да станат независими от Руската империя. Ето защо Ленин подпомага финландските болшевики. Това е и един от факторите за започването на Финландската гражданска война в 1918 г.

Нагоре