Едуард Коуди

Историците смятат, че децата на германски войници, участвали в четиригодишната нацистка окупация на Европа, са над 800 000. Само във Франция те са около 200 000. Подобно на Делорм, повечето са били отгледани с тайни и чувство на срам, подложени на подигравки в училище, без да разбират какво са сторили. След изтеглянето на германците много от майките на тези деца са били разкарвани по улиците с обръснати глави и голи. Други, като майката на Делорм, били хвърлени в затвора за предателство.

Сега, повече от шест десетилетия по-късно, когато някогашните деца вече са над 60-годишни, започна да се усеща духът на промяната. Някои от европейските “деца на войната” започнаха да разговарят помежду си, споделяйки с болка за срама, който са били принудени да изпитват. Все повече от тях решават да открият германските си бащи и семейства. Разкритието, направено от бабата на Делорм, поставило началото на продължило с десетилетия издирване, упорито тормозене на служители в германските архиви, отправяне на молби към историци да открият някакви диря или тръгване по фалшива следа. Майката на Делорм, която вече се била опарила, попадайки след войната в затвора по обвинение в колаборационизъм, не му съдействала. Делорм обаче не се отказал и преди три години най-сетне завършил родословното си дърво.

Той установил, че баща му Ханс Хофман бил хлебар от Майнц. През войната Хофман свирел на чело в оркестъра на Вермахта, изпратен да развлича окупиран Париж, където имал метреса французойка. След рухването на Третия райх, на 25 април 1945 г. той бил убит в баварско село, атакувано от американски танкове. Това откритие не ми донесе покой, “покой” е твърде силна дума, но почувствах известно успокоение, казва Делорм, който сега е на 65 години, пенсиониран служител на пощенската служба в Ментон, на Френската ривиера. “Изведнъж се оказа, че имам баща, лели, братовчеди - цяло семейство”, казва той.

За да помогне на хора, които като него търсят корените си, Делорм основал организацията “Сърца без граници”. Тя съществува от три години и вече има 300 членове (всичките деца на германски войници) и има телефони, на които “децата на войната” могат да се обаждат, за да говорят за това какво е да израснеш в заблуда. Миналия месец “Сърца без граници” имаха среща в град Каен, за да разкажат личните си истории и да чуят мнения на историци къде е мястото им.
“Онова, което сме преживели, и чувството, че сме били лишени от нещо, което ни е съпътствало през целия ни живот, ни карат да извисим глас”, казва белгийката Херлина Свилен, учителка в средно училище и изследовател в Университета “Врийе” в Брюксел. “Не пожелаваме на нито едно дете да преживее това”.

Свилен казва, че сега хората са заговорили открито на тази тема, донякъде защото са посмели да го направят чак след смъртта на майките си. Промениха се и обществените нагласи - това вече не позорно петно, а и германските архиви в последните години откликват с по-голяма готовност на молбите на външни лица, допълва тя. Свилен казва, че дълго подозирала, че нещо не е наред в миналото й. Открила, че баща й е бил германски войник (един от около 20 000 в Белгия), чак през 2007 г. ,когато нейната майка й казала. Майка й си пишела с бившия си любовник след войната, но когато се омъжила за белгиец, унищожила писмата. След това миналото останала забулено в тайна.

Как реагират в Германия

Георг Лилиентал, директор на мемориала “Хадамар” на жертвите на нацистката “евтаназия” в Германия, казва, че малцина германци имат желание да разговарят по темата, въпреки, че тя се обсъжда в окупираните някога страни. Много от германските войници, създали деца в окупираните държави през войната, са имали съпруги и деца в родината си. В повечето случаи бащите вече са починали, отбелязва той, някои “деца на войната” са били посрещнати с радост от полубратята и сестрите си, но други са били отхвърлени. “Трябва да мине повече време”, добавя Лилиентал.

Френският външен министър Бернар Кушнер наскоро призова германското правителство да даде германско гражданство на френски “деца на войната”, които са поискали да го имат, след като проследили произхода си. Германски паспорт вече са получили около половин дузина души, а повече от 20 са кандидатствали. Сред тях е и Делорм. Подобна възможност ще бъде дадена скоро и на децата на германски войници в други държави, казва Лилиентал.
“Предоставянето на германското гражданство на тези хора е важно решение, изключително важен символичен акт от страна на германското правителство”, подчертава той. “Проблемите и трудностите, с които е белязан целият живот на тези хора, продължават да ги травмират и днес”.

Мъчително детство

Делорм започнал да проявява любопитство към произхода си, след като на 12-годишна възраст прочел в семейни документи, че е “признат” от съпруга на майка си, за когото тя се омъжила след войната. Той попитал какво значи това, но никой не пожелал да му обясни. Оттогава постоянно си мислех за това, спомня си той. Делорм неведнъж питал баба си, която го отгледала, и майка си за произхода си. Баба му отклонявала темата, а майка му се ядосвала и нищо не казвала. В училището в нормандското градче, в което израснал, го подигравали, че е дете на германец. Истината започнала да се изяснява, когато пораснал - най-лошите му очаквания се потвърдили от закъснялото решение на баба му да му покаже снимките.

“Бяхме деца на чудовища”, казва той, припомняйки си омразата към нацистите в следвоенна Франция. “Бях копелето на майка си, по-лошо - бях копеле на шваба. Когато говорех за произхода си, хората се отдръпваха, така се научих да не разказвам за това”. Майката на Делорм починала през 1994 г., но проучванията му започнали доста по-рано. След годините, изгубени в разнищване на фалшива следа за “братовчед” на баща му, който се оказало, че не е роднина, Делорм най-сетне научил за военния оркестър и се свързал с берлински архивар, който му предоставил списък с членовете на оркестъра.

През 2007 г. Делорм отишъл до Майнц, за да се срещне със своите полубрат и сестра. Дотогава роднините му нямали и представа за връзката на баща им в окупирана Франция. Имаше няколко неловки момента, казва Делорм, но ме приеха като член на семейството. Тримата започнали да си разменят подаръци за Коледа, а наскоро решили веднъж годишно да се посещават взаимно, редувайки Германия и Франция. Делорм казва обаче, че ще запази фамилното си име, принадлежало на баба му, дядо му и майка му, ще запази френските си лични документи и вероятно ще вземе и германски паспорт. “Ще ползвам германския си паспорт във Франция, а френския - в Германия, просто за да си върна на всички”, добавя той с усмивка.

По БТА